Лятото е сезонът на срещите. Семействата се събират, организират общи почивки, празнуват заедно, а децата прекарват повече време с родители, баби, дядовци, нови партньори и доведени братя и сестри. Особено при разделени родители този период често поставя на изпитание отношенията между възрастните.
„Детето не страда от това, че семейството му е различно. То страда, когато е принудено да носи тежестта на отношенията между възрастните.“
В книгата си Бонус родители датският семеен терапевт Йеспер Юл разглежда понятието „разширено“ или „реконструирано“ семейство не като проблем, а като нова реалност, в която детето има нужда преди всичко от сигурност, уважение и яснота.
Детето не се нуждае от идеално семейство
Една от основните идеи на Юл е, че децата не страдат толкова от раздялата на родителите, колкото от продължителните конфликти между тях.
Когато възрастните успяват да запазят уважение помежду си, дори да живеят разделени, детето получава важно послание:
„Не е необходимо всички да живеем под един покрив, за да бъда обичан и защитен.“
За детето е по-малко важно как изглежда семейството отвън и много по-важно как се чувства вътре в него.
Какво преживява детето в разширеното семейство?
Когато към живота му се добавят нови партньори, доведени братя и сестри или различни семейни правила, детето често се оказва между няколко свята.
То може да изпитва:
- лоялност към двамата родители едновременно;
- страх да не нарани единия, ако харесва новия партньор на другия;
- объркване от различните правила в различните домове;
- вина, когато усеща напрежение между възрастните;
- необходимост постоянно да се адаптира.
Нерядко тези преживявания се изразяват чрез поведение – раздразнителност, тревожност, затваряне в себе си, трудности със съня, регрес в развитието или по-чести боледувания.
От гледна точка на системния подход детето често се превръща в своеобразно „огледало“ на напреженията в семейната система. То изразява с поведението си това, което възрастните трудно назовават с думи.
Когато възрастните правят компромиси „в името на детето“
Лятото често събира на едно място хора, които през останалото време живеят разделени. Понякога родителите полагат огромни усилия да демонстрират хармония, защото вярват, че така пазят детето.
Но децата имат изключително фин усет за автентичност.
Те не се нуждаят от престорено съгласие. Много повече им помага да виждат възрастни, които общуват почтено, уважават границите си и не въвличат детето в своите конфликти.
Послание към възрастните
Детето не иска да избира страна.
Не иска да бъде посредник между мама и татко.
Не иска да носи отговорност за щастието на възрастните.
То има нужда да остане дете.
Когато говорим с уважение за другия родител, когато не натоварваме детето със своите обиди и разочарования, когато му позволяваме да обича всички важни хора в живота си без чувство за вина, ние му даваме най-ценния подарък – вътрешна сигурност.
Разширеното семейство не е по-малко семейство. То просто има различна форма.
Според Йеспер Юл качеството на отношенията е много по-важно от тяхната структура. Детето може да расте спокойно и уверено както в традиционно, така и в реконструирано семейство, ако възрастните поемат своята отговорност и оставят детето извън конфликтите си.
Защото в крайна сметка децата не слушат толкова какво им казваме. Те живеят в атмосферата, която създаваме около тях. И именно нея отразяват като най-честото огледало на семейната система.
„Когато възрастните намерят своето място в семейната система, детето вече няма нужда да показва с поведението си къде боли.“
