Кинетоза при децата – как да направим дългото лятно пътуване по-леко?
Лятната ваканция започва още с пътуването. Очакваме го с нетърпение – морето, планината, новите места, времето заедно…
Но за някои деца дългият път е изпитание и не е приятна част от приключението. Още след първите завои лицето пребледнява, появява се гадене, а понякога и повръщане. При други проблемът започва на лодка или кораб – особено когато морето е неспокойно.
Това, което наричаме автомобилна или морска болест, всъщност е част от т.нар. кинетоза – болест на пътуването. Тя може да се появи при движение с автомобил, кораб, лодка, самолет, влак, а дори и при люлка или въртележка.
И тук често родителите ме питат:
„Докторе, детето ми винаги повръща по време на път. Как да го подготвя, за да не започне ваканцията ни с проблем още от първия ден?“
Моят отговор е: подготовката започва преди да потеглим.
Защо някои деца страдат от кинетоза?
Кинетозата възниква, когато мозъкът получава противоречиви сигнали от различните системи, които участват в усещането за движение и равновесие.
Вестибуларният апарат във вътрешното ухо усеща движението и ускорението. Очите възприемат какво се случва около нас, а рецепторите в мускулите и ставите дават информация за положението на тялото.
Когато тези сигнали не съвпадат – например детето седи неподвижно в автомобила, но вестибуларният му апарат усеща завоите и ускоренията – се създава своеобразен „сензорен конфликт“, който може да отключи симптомите на кинетоза.
Най-често те започват с:
- гадене;
- пребледняване;
- отпадналост;
- студена пот;
- замайване;
- главоболие;
- повишено слюноотделяне;
- усещане за топлина;
- а понякога и повръщане.
Умората, недоспиването, жегата, обезводняването, силните миризми и неподходящото хранене могат допълнително да влошат състоянието.
5 родителски грешки, които могат да засилят кинетозата
1. „Нека да хапне добре преди да тръгнем.“
Обилното и тежко хранене непосредствено преди пътуване не е добра идея. Но и напълно празният стомах не е оптималният вариант.
Най-подходящо е детето да е хапнало леко и умерено, а при по-дълъг път да има малки количества подходяща храна.
2. „Ще му дам телефона или таблета, за да не усеща пътя.“
При дете, което има склонност към кинетоза, четенето, рисуването или продължителното гледане на екран могат да засилят несъответствието между зрителната и вестибуларната информация.
По-добре е детето да гледа напред и, доколкото е възможно, към далечни обекти.
3. Да тръгнем в най-голямата жега.
Високата температура, застоялият въздух и дехидратацията могат да превърнат лекото гадене в истинско повръщане.
Затова при дълъг летен път климатизацията трябва да бъде комфортна, без детето да стои директно под силна въздушна струя.
4. Да чакаме първото повръщане.
Ако детето вече е доказало, че страда от кинетоза, по-разумно е да го подготвим предварително, а не да започваме да действаме, когато вече е пребледняло, изпотено и му се повръща.
5. Да подценим избора на храната по време на пътуването.
При продължителни летни пътувания, особено в горещо време и при рязка смяна на климатичните условия, трябва да сме особено внимателни с храната.
Сандвич с нетрайни продукти, млечни храни, месо или други продукти, престояли с часове в нагрят автомобил, могат да се превърнат в причина за хранително отравяне или остър гастроентерит.
И тогава вече не говорим за кинетоза.
Как можем да помогнем?
При децата с повтаряща се кинетоза аз предпочитам да мислим за проблема индивидуално.
Много семейства при възможност планират пътуването,когато детето обикновено спи и това помага безпроблемно да преминат няколко часа от пътя.
Но за да се помогне с хомеопатично предписание не е достатъчна само информацията, че детето „повръща в колата“. Важно е как се чувства то – дали има главоболие, дали му става по-зле при завои, дали иска свеж въздух, дали е неспокойно или отпуснато, дали има изразена чувствителност към миризми, какво е било състоянието му преди пътуването.Когато има достатъчно наблюдение и повтарящ се модел на проблема при пътуване може да се определи ,от кое хомеопатично лекарство се нуждае детето?Обикновено конституционалното лекарство решено след хомеопатично интервю ,подбрано лекарство за остро състояние и израстването на детето решава проблема с кинетозата.Ако няма такова индивидуално предписание би могло да се приеме по описаната схема Cocсulinе табл.на Боарон,съдържащ комбинация от най-често използваните хомеопатични лекарства за кинетоза в ниско разреждане.
В зависимост от индивидуалната картина могат да бъдат разглеждани различни хомеопатични лекарства.
Cocculus indicus
Силно гадене до повръщане с виене на свят,което се засилва при гледане на движещи се предмети,чувство за празнота в стомаха до колапс.
Tabacum
Когато гаденето е силно, детето пребледнява, изпотява се студено и има нужда от свеж въздух или отваряне на прозореца,влошава се от топлината.
Petroleum
Често се обсъжда при деца с изразена склонност към гадене и виене на свят при пътуване, особено когато симптомите се провокират от мирис на газове и дим и могат да бъдат придружени от главоболие или неприятно усещане в стомаха.
Nux vomica
Може да се разглежда при раздразнително, чувствително дете, при което гаденето е свързано и с преяждане, неподходяща храна или силна чувствителност към миризми.
Ipeca
Когато гаденето е силно и продължително, с тенденция към повръщане, но без особено облекчение след него.
Sanicula aqua-при силно желание за студени напитки,гадене и повръщане в кола,но ги повръща след приема.
Важно е да подчертая, че това не е списък с универсални лекарства за кинетоза. Хомеопатичният избор се прави индивидуално според цялостната картина на детето.Обикновено се предписват в 9 или 15 ch потенции и D 6 или 30 разреждане по няколко пъти дневно.
А какво място имат Шуслеровите соли?
При подготовка за пътуване и при деца, които лесно се изтощават и реагират по-чувствително на промени, в индивидуалната схема могат да намерят място и Шуслерови соли №5, №7 и №8, в зависимост от конкретната ситуация.
За мен те могат да бъдат част от една по-широка профилактична стратегия – заедно с достатъчно сън, добра хидратация, подходящо хранене и правилна организация на самото пътуване.
При дете с изразена склонност към кинетоза профилактиката е много по-важна от реакцията в последния момент.
А защо да не сложим в чантата и една „вълшебна“ близалка?
Понякога най-малките помощници се оказват и най-практични.
На пазара се предлагат близалки или бонбони за смучене, предназначени за гадене при пътуване, някои от които съдържат джинджифил, а други – комбинация от джинджифил, мента или лимон.
Разбира се, не можем да обещаем, че една близалка ще предотврати кинетозата. Научните данни за ефекта на джинджифила именно при болест на пътуването не са категорични. Но тук има нещо друго, което според мен не бива да подценяваме.
Психологическият ефект.
Особено при дете, което вече е преживяло неприятно пътуване, страхът от повторение може да започне още преди да сме потеглили:
„Дали пак ще ми стане лошо?“
„Кога ще започна да повръщам?“
„Ами ако не издържа до следващата спирка?“
Това тревожно очакване може да превърне самото пътуване в изпитание.
Една малка близалка, поднесена спокойно от мама или татко с думите:
„Ето, това е твоят помощник. Ако започнеш да усещаш, че ти става неприятно, можеш да я вземеш.“
понякога променя цялото усещане на детето.
То вече не е само пасивният участник, който чака да му стане лошо. Получава малък ритуал, усещане за контрол и нещо конкретно, върху което да насочи вниманието си.
Споделям го и от личен опит – както като лекар, така и като човек, който е наблюдавал децата по време на пътуване. Понякога именно това малко „вълшебно средство“ помага да прекъснем тревожното очакване и да насочим вниманието на детето към нещо приятно и познато.
А ако близалката съдържа джинджифил, тя може да бъде и допълваща мярка при леко гадене. Важно е, разбира се, продуктът да е подходящ за възрастта на детето и да не се използва като заместител на медицинската помощ при силна или повтаряща се кинетоза.
Понякога детето има нужда не само от лекарство, а и от усещането, че може да се справи .
А това е нещо, което ние, възрастните, можем да му дадем.
И когато това е съчетано със семейна игра с думи,разказване на истории,спомени от предишни пътувания и планове за нови, това пренасочва вниманието на детето и прави преживяването незабравимо.
А ако детето повърне?
На първо място – не се паникьосваме.
Спираме при първа възможност, осигуряваме свеж въздух и спокойствие.
След повръщане не бива веднага да предлагаме голямо количество течност. По-добре е да започнем с малки глътки вода или подходящ разтвор за рехидратация през кратки интервали.
Ако пътуването продължава, правим пауза и даваме време на детето да се възстанови.
При многократно повръщане трябва да следим за признаци на обезводняване.
Ако детето не може да задържа течности, е силно отпаднало, има висока температура, силна коремна болка, кръв в повърнатите материи или изпражненията или други тревожни симптоми, не трябва автоматично да приемаме, че причината е кинетоза. Необходима е лекарска оценка.
Okoubaka – когато проблемът не е в пътя, а в храната
При летните пътувания има още една ситуация, за която трябва да мислим.
Храната.
Понякога детето повръща не защото му е прилошало от движението, а защото е консумирало храна, която не е била добре съхранена или организмът му не е понесъл.
Тук в хомеопатичната практика има едно лекарство, което заслужава специално внимание – Okoubaka.Има я в D потенции в аптеките и разреждане 6 и 30D се използва обикновено няколко пъти дневно по 5-7 пилули.
То се приготвя от кората на африканското дърво Okoubaka aubrevillei. Прилага се при реакции след прием на неподходяща или непоносима храна и с храносмилателни оплаквания, особено в ситуации на промяна на хранителната среда.
Това го прави интересно лекарство за познаване при пътувания, когато детето сменя хранителния си режим, опитва нови храни или се храни извън обичайната домашна среда.
Okoubaka обаче не трябва да се възприема като „лекарство против развалена храна“ и не замества медицинската помощ при хранително отравяне или тежък гастроентерит.
Именно тук е важно да различим:
Кинетоза – симптомите се появяват във връзка с движението и обикновено се подобряват след прекратяване на движението.
Хранително отравяне или гастроентерит – могат да се появят повръщане, диария, коремни болки и температура, като оплакванията продължават и след края на пътуването.
Понякога двете състояния могат и да се наслагват. Затова наблюдението на детето е най-важно.
Няколко малки правила за по-леко пътуване
✔ Детето да е добре отпочинало преди тръгване.
✔ Да не пътува с препълнен стомах.
✔ Да избягваме тежки и мазни храни преди пътуването.
✔ Да осигурим достатъчно течности на малки количества.
✔ В автомобила да има свеж въздух и комфортна температура.
✔ Детето да гледа напред и към далечни обекти, а не продължително към телефон или таблет.
✔ При дълъг път да правим регулярни почивки.
✔ Да не оставяме нетрайни храни в нагрят автомобил.
✔ Да имаме под ръка резервни дрехи, торбички, мокри кърпи и вода.
✔ При доказана склонност към кинетоза да обсъдим профилактиката преди пътуването, а не след появата на първите симптоми.
И нека не забравяме най-важното…
Понякога родителите толкова се страхуват от това дали детето ще повърне, че самото пътуване започва с напрежение.
А децата усещат това.
Нека бъдем подготвени, но не тревожни.
Нека имаме план, но да оставим място и за спонтанността.
Защото пътуването с деца никога не е напълно предвидимо – някой ще му стане лошо, друг ще огладнее пет минути след като сме спрели, трети ще попита „Кога ще стигнем?“ още на първия завой…
Но именно тези малки несъвършенства един ден ще се превърнат в най-хубавите семейни спомени.
Нека се погрижим децата да пътуват спокойно и безопасно, но най-вече – да пътуват с нас.
Защото най-ценната част от всяка ваканция не е мястото, до което ще стигнем.
А времето, което сме имали един за друг по пътя.