Изборът ми да стана лекар е спонтанен, още в началото на съзнателния ми живот. Нямам пример в семейството си, но тази професия най-добре отговаря на моята същност – да се уча и развивам, да помагам и давам най-доброто от себе си.
Изборът да стана педиатър е решен още в първите години на следването ми. Най-важният урок, който ми предадоха многото ми учители по пътя, е: ”Лекувай всяко дете така, както би лекувала собственото”.
Това ме накара през всички тези десетилетия да поддържам и обогатявам знанията си. Благодарна съм, че имаше от кого да се уча, защото опитът и натрупването на рутина е дълъг и труден процес. Така стигнах до момента, когато се грижа за второ поколение деца. Обичам да се вглеждам в очите им и да откривам толкова много мъдрост, любов и чистота! Усещам, че тази любов е взаимна и това ми дава сили да продължавам напред.
Педиатрията е особена наука. Децата не са умалени възрастни, а сложни и много динамични същества, които имат специфични особености във всеки период от развитието си.
Необходима е бърза преценка за състоянието им, компетентност, познаване езика на тялото и разчитане на информацията, която детето ти дава с поведението си. Освен това детето идва поне с един придружител и голямата част от лечебното изкуство е да прецениш фактите, да намалиш напрежението на родителските притеснения, да поставиш диагноза и дадеш предписание. Зад изречените думи ”Детето ще се справи, няма нищо тревожно” стои много знание, опит и отговорност.
За мен най-ценното в този контакт е изграждането на взаимното доверие между лекаря и семейството, защото детето зависи от действията на родителите си, тяхната наблюдателност и навременен сигнал за влошаване в състоянието му. Ако има проблем в тази връзка лечител – дете – семейство, страда детето, а цената плащат всички останали.
В този бързопроменящ се и объркан от прекалена информация свят, доверието е голям дефицит – трудно се създава и поддържа. Това, което най-често казвам на моите родители, защото те имат голяма нужда от подкрепа, за да израснат като такива, е:
- „В повечето случаи най-лесно е да родиш детето, после се става истински родител с решаване проблемите около децата”.
- „Интернет може да ви информира, а не да ви лекува. Намерете си лекар, на когото да се доверите”, и „Перфектните родители не са най-добрите, истината е някъде по средата, но този баланс е най-трудният”.
И така сме заедно по пътя, с безусловна любов към децата и със съзнанието да отгледаме здрави, адаптивни и щастливи деца – бъдещи родители на следващо поколение със заложени подобни ценности.