Конвенционалната медицина използва научно доказани методи, лекарства и технологии. На базата на оплаквания, медицински преглед, изследвания и консултации поставя диагноза и лекува с установените схеми. Всяко следващо посещение при лекаря води до прибавяне на следващи диагнози и оформяне на медицинско досие, което обикновено показва пътя на развитие на хронични заболявания.
Тя е водеща при спешни състояния, диагностика, хирургични интервенции и лечението на остри и тежки заболявания. Осигурява сигурност, прецизност, бърза и ефективна намеса, когато това е необходимо.
Интегративната медицина е в основата на здравната превенция. Нейната сила е в профилактиката, възстановяването и дългосрочната грижа за здравето.
Основната разлика е в подхода към пациента – конвенционалната медицина лекува симптомите и диагнозата, докато интегративната лекува индивидуално болния човек, като търси и отстранява причините за възникване на болестите.
Интегративната медицина съчетава конвенционалната медицина и доказани допълващи методи в единна координирана стратегия. Това е цялостен подход, при който различните методи работят заедно в полза на пациента. Той е поставен в центъра, разглеждат се индивидуалните му особености и реакции в контекста на целия му живот. Предлага се индивидуален лечебен план и болестта се превръща в път към здравето, където мотивацията и осъзнатостта на пациента са определящи, а лекарят е мъдър наставник, който води с познание, грижа и разбиране.
Доверието, споделената отговорност и взаимните усилия превръщат оздравяването в осъзнат път, а постигнатите резултати – в споделена радост.
Хомеопатията като доказан холистичен метод
Хомеопатията е водеща в този подход и има цялостна визия за здравето и е житейска философия.
Тя предлага индивидуален лечебен подход и разглежда човека като единство от ум, емоции и физическо тяло, а не през призмата на диагнозите. Стимулира естествените възстановителни механизми на организма и способността му да се самоизлекува. Основава се на доказани закони, указващи правилната посока на възстановяване на баланса на всички нива, където има нарушение.
Смисълът е не как и от какво да се лекуваме, а как да не се разболяваме?
В древен Китай лекарят е получавал възнаграждение, докато хората в общността му били здрави. При заболяване плащането спирало до възстановяването, защото истинското майсторство се е измервало не с лечението на болестта, а със съхраняването на здравето.