Направили сте всичко. Още преди да тръгне в детско заведение сте подготвили детето с прием на витамини, добавки, пробиотици, имуностимулатори. Редувате правилно хранене, сън, разходки сред природата… И въпреки това детето трудно се адаптира към детското заведение и боледува непрекъснато.
Често чувам в кабинета: ”Детето ходи само 2 дни на градина и се разболява”. Особено през първата година на адаптация. И следва въпросът ”Само моето дете ли е постоянно болно и може ли да се избягват антибиотиците?”
Тогава идва един различен въпрос:
А какво ни показва самото дете?
В моята практика това е моментът, в който погледът се насочва отвъд поредната инфекция – освен към индивидуалния модел на боледуване на детето и към особеностите на неговото психоемоционално състояние, нивото му на адаптивност, наследствената предразположеност, фамилната динамика. И тръгването на детско заведение, особено през първата година ни дава много полезна информация за индивидуалните особености на детето.
Не търсим препарат „за чести инфекции“.
Търсим детето зад инфекциите.
Най-честите модели на реакция на адаптацията от раздялата са:
- „Аз не искам да се разделям с мама!“ – тревожност, плач, вкопчване.
- „Аз няма да отида!“ – гняв, протест, опозиция, истерии.
- „На мен нищо ми няма…“ – детето не протестира, но се затваря и започва да показва напрежението чрез съня, апетита или физически симптоми.
Една и съща ситуация – първата раздяла – може да бъде преживяна по съвсем различен начин от различните деца. А начинът, по който детето преживява стреса и реагира на него, постепенно може да се отрази и в неговия индивидуален модел на боледуване.
Децата, които трудно се адаптират и боледуват често,защото на несъзнателно ниво усещат, че когато са болни ще си бъдат в къщи. Дори започват с радост да посещават кабинета и техният лекар се явява в образа на спасител.
Това разбиране е възможност се срещат два на пръв поглед различни подхода – конвенционалната медицина и холистичният поглед към детето.
Съвременната медицина разглежда връзката между нервната, ендокринната и имунната система чрез понятието психо невро ендокринна-имунна система (ПНЕИ). Тя показва колко тясно са свързани психоемоционалното състояние, реакцията към стрес и работата на имунната система.
Затова не е без значение как едно дете преживява раздялата, промяната, страха или напрежението.
Когато детето е тревожно, несигурно и трудно се адаптира, организмът му също е подложен на продължителен стрес. Когато се чувства по-спокойно, сигурно и способно да се справя с промените, физиологичните механизми на адаптация могат да работят по-адекватно.
И тук виждам мястото на класическата хомеопатия в интегративния подход.
Не само да лекуваме поредната инфекция, а да помогнем на детето да възстанови своята способност да се адаптира.
Когато психо емоционалното му състояние се балансира, това може да се отрази благоприятно и на начина, по който организмът реагира на стреса и инфекциозните предизвикателства.
Именно този цялостен подход към детето имат значение при индивидуалното хомеопатично предписание.
Ще дам пример с 3 конституционални типа деца, които често срещам в практиката си. Това ще даде разбиране за това, как се определя необходимостта от определено хомеопатично лекарство и целта не е обучение по Материа медика=хомеопатичния лекарствен справочник.
Три деца – три различни картини
Дете тип Lycopodium
Слабо, злоядо момче, отглеждано вкъщи с много внимание от страна на възрастните. След тръгването на детско заведение отказва храната и яде основно хляб или еднотипна храна, основно сладко.. Там е послушно и се съобразява с авторитетите, а вкъщи поведението му е съвсем различно – превръща се в малък диктатор. Това е реакция на гняв и раздразнение,че е оставен на място, където не може да доминира и няма достатъчно самочувствие да се заяви.
Следват чести кашлици, отити и стомашно чревни проблеми.
Дете тип Pulsatilla
Много често русо, миловидно момиче, за което сутрешната раздяла е истинско изпитание. Пита майка си: „Обичаш ли ме?“, страхува се, че ще бъде изоставено,плаха и плачлива и постоянно търси близост и внимание.
Постепенно се привързва силно към учителката и започва да плаче, когато тя отсъства. Това е реакция на силна зависимост от възрастните и страх от изоставяне.
Физически боледува с чести хреми със зелени секрети, отити и кашлица, която се облекчава от прохладния въздух.Всички прояви имат променлив характер.
Calcarea phosphorica
Дете, което трудно се адаптира към детското заведение. Става раздразнително, хленчи, често казва, че му е скучно и има много страхове.
Лесно се простудява, има увеличена трета сливица, а кашлицата се появява характерно сутрин и вечер преди заспиване.
Три деца. Една и съща ситуация – но напълно различен начин на преживяване и различен модел на боледуване.
Какво можем да очакваме след приема на правилно подбраното по принципа на подобието хомеопатично лекарство в подходящо разреждане? То трябва да отговаря на индивидуалните му особености на психо емоционално и физическо ниво.
В моята практика през годините наблюдавам,как детето става по-спокойно и самостоятелно, по-адаптивно, по-социално, преодолява свои страхове и по-лесно приема нови ситуации. С времето се променя и индивидуалният му модел на боледуване – инфекциите да станат по-редки и възстановяването да протича по-леко.
Но има още нещо важно.
Детето не преживява болестта отделно от своето семейство.
То усеща тревогата на майката, страха на бащата, напрежението около всяка температура и очакването: „Пак ще се разболее“.
Много често детето преживява болестта по начина, по който родителите му я преживяват.
Затова хомеопатичната консултация не е само разговор за детето. Тя често ни показва и фамилната динамика – как семейството реагира на болестта, на страха, на раздялата и на промяната.Това е работа с цялото семейство за разбирането на понятията “здраве”,”болест”, и как да се реагира в различните ситуации?
А когато родителите започнат да наблюдават индивидуалната реакция на своето дете, вместо да търсят универсалното средство за всяка ситуация, те стават важна част от промяната и екипа “дете-родители-лекар”.
Защото целта не е просто детето да не боледува.
Целта е да стане по-адаптивно, по-уверено и по-спокойно в срещата си със света.
