При децата, особено във възрастта до 7 години, когато изграждат собствената си имунна система инфекциите са основно вирусни. Обикновено се случват най-често през първата година, след тръгване в детско заведение, когато от една относително стерилна домашна среда стават част от детски колектив. Психоемоционалната адаптация е свързана и върви паралелно с имунологичната. Колкото по-трудно свиква детето с новата среда, толкова по-често боледува. На несъзнавано от него ниво знае, че когато е болно си е у дома и това е един от ранните изяви на връзката между психоемоционално състояние и физически прояви и дава информация за нивото му на адаптивност и реакция на стрес. Затова препоръчително е детето да започне детско заведение при завършена дентиция, а най-добре на навършени поне 3 години, когато имунната система има относително ниво на зрялост. От моя опит есента е най-подходящия сезон и съответно края на зимата и пролетта са най-неподходящи за начало. През първата година децата преминавайки през сезонните инфекции и изграждат своя имунен отговор. Много важно е строго да се прецизира приемът на антибиотици в този период, за да не се потисне имунитета и промени чревната микробиота. При честоболедуващи деца понякога се налага да се прецени, дали детето е готово да посещава колектив и кое е по-важно – запазване на здравето или социалната адаптация? В тази ситуация обикновено семейството губи търпение и започва прием на множество добавки, имуностимулатори, правят се изследвания, консултации и като последен вариант търсят и алтернативна терапия. Важно е родителите да осъзнаят, че всички деца преминават през тази адаптация през първата година, в която показват истинската си реактивност. Да се научат да наблюдават без прекомерна тревожност симптомите и състоянието на детето си, да имат изграден модул на поведение при определени симптоми и се доверяват на лекаря, който познава детето им. Така ще бъдат спестени много приеми на антибиотици, кортикостероиди и оперативни интервенции.
При вирусните инфекции преобладава засягане на общото състояние, температура, безапетитие и съответно симптоми от различни системи, най-често дихателна с първоначална проява на възпаление от носоглътката. Има затруднено носно дишане, отделяне на секрети, болки в гърлото и евентуално кашлица.
Първите 3-4 дни е важно да подкрепим имунната система с имуномодулатори и симптоматични средства и приемът на антибиотик в тази фаза ”за да не се получи усложнение” потиска противовирусния имунен отговор и вероятността за бактериално усложнение се увеличава. Критерий е изследването на пълна кръвна картина със скорост на утаяване на еритроцитите и най-важният показател е С реактивният протеин. Нормално стойността му е 5 mg/L, при вирусни инфекции е между10-30mg/L. Стойности 30-50mg/L са в сивата зона и задължително изискват преценка от лекар, а над 50mgL се касае за бактериална инфекция.
Препоръчително е да се направи преценка от лекар между 3-5-ти ден от началото на вирусната инфекция, или ако след първоначални остри прояви на температура е имало подобрение и се появи нова температура с влошаване състоянието на детето т.нар “втори пик”. Това е моментът на преценка за антибиотична терапия. Изкуството на конвенционалното лечение е в точния момент да се прецени, как се справя детето и се реагира с конкретно лечение в подходящия момент. ака ще се избегне прекомерната употреба на антибиотици и опасността от развитие на резистентност към антибиотиците.