Когато говорим за имунитета на детето, обикновено мислим за витамини, минерали и имуностимулатори. Но има една система, която заслужава много повече внимание – чревната микробиота.Над 70% от имунната система се намира в червата.
Тя представлява сложна екосистема от бактерии, вируси, гъбички и други микроорганизми, които живеят в червата и са в непрекъснато взаимодействие с организма.
Защо чревната микробиота е толкова важна?
Микробиотата участва в храносмилането и метаболизма на хранителните вещества, поддържането на чревната бариера и защитата от нежелани микроорганизми. Тя има важна роля и в развитието и регулирането на имунната система.
Чревните бактерии могат да синтезират или да участват в метаболизма на някои витамини от група В и витамин К, макар че храната остава важен източник на тези витамини.
Микробиотата влияе и върху обмяната на въглехидратите и липидите, образуването на късоверижни мастни киселини и регулирането на енергийния баланс. Промените в състава и функцията ѝ се свързват с метаболитни нарушения, включително затлъстяване и диабет тип 2.
Тя участва и в биотрансформацията на различни вещества, постъпващи в организма. Затова е по-точно да говорим за участие на микробиотата в метаболизма и обезвреждането на определени съединения, а не просто за „детоксикация“.
Червата – имунна система и мозък
Връзката между чревната микробиота и имунната система е особено важна. Нарушаването на микробния баланс се асоциира с промени в имунната регулация и с по-висока честота на някои възпалителни, алергични и автоимунни състояния. Това е сложна двупосочна връзка и не означава, че дисбиозата сама по себе си е причина за тези заболявания.
Съществува и т.нар. ос черва–мозък. Чревната нервна система, имунните клетки, хормоните и метаболитите на микроорганизмите участват в непрекъснат обмен на сигнали между червата и мозъка.Тази ентерична нервна система не случайно се нарича “втори мозък”
Серотонинът в организма се произвежда в голяма степен в червата от ентерохромафинните клетки, а съставът и активността на микробиотата могат да влияят върху този процес и върху метаболизма на неговите предшественици.
Затова днес все по-често разглеждаме червата не само като орган на храносмилането, а като важна част от имунната, метаболитната и нервната регулация на организма. Съвременният консенсус за „здраве на червата“ също подчертава връзката между нормалната функция на гастроинтестиналния тракт, имунната система и оста черва–мозък.
Какво се случва при дисбиоза?
Когато равновесието и функциите на чревната микробна екосистема се нарушат, говорим за дисбиоза.
Тя може да бъде свързана с:
подуване, газове и коремни болки;
запек или диария;
промени в храносмилателния комфорт;
нарушения на чревната бариера;
промени в имунната и метаболитната регулация.
Важно е обаче да знаем, че тези симптоми сами по себе си не доказват дисбиоза и могат да имат много други причини.
Пробиотици – „добри бактерии“, но не всички са еднакви
Пробиотиците са живи микроорганизми, които, приети в адекватно количество, носят доказана полза за здравето.
Тук е важно да не се водим само от броя „милиарди бактерии“ върху опаковката.
Няма универсален минимален брой милиарди, който автоматично определя един пробиотик като качествен.
От значение са конкретният микроорганизъм и щам, доказаната му ефективност, подходящата доза и броят жизнеспособни микроорганизми в продукта до края на срока му на годност.
Следователно 10, 20 или 50 милиарда не означават автоматично „по-добър“ пробиотик.
А какво представляват пребиотиците?
Ако пробиотикът доставя живи микроорганизми, пребиотикът осигурява субстрат, който определени микроорганизми могат да използват и чрез това да допринесат за здравето.Това са несмилаеми растителни фибри,които служат за “храна”на полезните бактерии.
Сред добре познатите пребиотици са инулинът, FOS и GOS. Те се срещат естествено в различни растителни храни – лук, чесън, праз, цикория, аспержи, бобови растения,земната ябълка, аспержи,овесени ядки,неузрели банани и други.
Затова храненето е основна част от грижата за микробиотата.Особено полезни са ферментиралите храни,дори се говори за синбиотично хранене.Това е режим на хранене,фокусиран върху здравето на чревния микробиом и баланса между човешкия организъм и полезните бактерии в него.
Пробиотикът доставя микроорганизми, а пребиотикът създава условия за развитието и активността на определени микроорганизми.
А какво означават синбиотик и постбиотик ?
Тези термини все по-често присъстват върху етикетите на продуктите:
Синбиотик – комбинация от живи микроорганизми и субстрат, който селективно се използва от микроорганизмите и заедно с тях носи здравна полза.
Постбиотик – препарат от инактивирани микроорганизми и/или техни компоненти, за който е доказана здравна полза.
И най-важното за детето
Здравата чревна микробиота не се изгражда само с една капсула или с един курс пробиотик.
Тя е резултат от взаимодействието между храненето, движението, съня, инфекциите, лекарствата, стреса и средата, в която живее детето.
Затова пробиотиците и пребиотиците могат да бъдат ценна част от грижата за детето в определени ситуации, но не са универсален „имуностимулатор“.
Грижата за имунитета започва много преди избора на конкретния продукт – с грижата за целия организъм.
А когато избираме пробиотик, най-важният въпрос не е само „Колко милиарда има?“, а „Кои са микроорганизмите, в каква доза са и за каква конкретна цел са доказани?“
