„Дайте нещо хомеопатично за кашлицата!“
Това е един от най-честите заявки в кабинета и по телефона.
Когато вече сме се запознали с детето, направили сме хомеопатично интервю и родителите са избрали този начин на лечение, идва следващата важна стъпка:
Да се научим да наблюдаваме детето, когато се разболее.
Защото в класическата хомеопатия няма едно лекарство за „кашлица“, друго за „хрема“ и трето за „температура“.
Важна е индивидуалната реакция на детето в съчетание с наследствената предразположеност
Какво влошава симптома?
Какво го облекчава?
Кога се появява?
Как се държи детето по време на проявите на симптомите?
Как се променя състоянието му през деня и нощта?
променя ли се психоемоционалното му състояние
Да вземем за пример кашлицата,която е сравнително честа проява на болест при децата.
Едно дете кашля най-силно веднага след като легне. Друго се успокоява само когато е седнало. При трето студеният въздух предизвиква пристъп, а при четвърто именно свежият въздух го облекчава и още много други характеристики.
За лекаря тези подробности могат да бъдат много по-ценни от самото определение „суха“ или „влажна кашлица“.
Понякога детето има толкова ясна и характерна реакция, че тя насочва много точно към неговото индивидуално лекарство.Тя може да се прояви още в първите часове,но понякога са необходими 2-3 дни за да даде ясни индикации имунната система,как да реагира и де оформи картина на точното хомеопатично лекарство.
И когато лекарството съответства на цялостната картина, понякога ефектът може да бъде бърз и впечатляващ.
При дете с добра жизненост и добре работеща имунна система често се наблюдава и още нещо интересно: то има свой относително постоянен начин да реагира на заболяванията.
С времето лекарят започва да разпознава този модел, а родителите се научават да го наблюдават.
Това създава доверие и спокойствие.
Но тук има една важна граница.
Повече хомеопатични лекарства не означава по-добро лечение.
Понякога тревогата кара родителите да дават едно след друго различни хомеопатични средства – за температурата, за кашлицата, за имунитета, „за всеки случай“.
Това може да успокои възрастния, но не непременно помага на детето.
Прекомерната и хаотична намеса може дори да затрудни лекаря да разчете естественото развитие на симптомите и индивидуалната реакция на детето,както и многото информационни сигнали,които дават хомеопатичните лекарства могат да объркат защитния механизъм,в коя посока да поеме.
Затова родителят има важна роля в лечебния процес:
Не да търси непрекъснато какво още да даде, а да наблюдава.
Спокойно. Внимателно. С доверие.
Родителят наблюдава и споделя.
Лекарят преценява и предписва.
Това не е пасивност от страна на родителя. Напротив – това е осъзната отговорност.
И може би именно тук започва изграждането на един по-здрав модел в семейството – детето да не бъде лекувано при всеки симптом с множество средства, а да бъде познавано, наблюдавано и подкрепяно.
Защото доброто лечение не е в това да дадем повече.
Понякога е в това да видим повече.
