Животът на едно дете започва много преди самото раждане – в мечтите, очакванията, страховете и несъзнаваните послания на неговите родители. В психобиологията това се нарича “проектоцел” – своеобразен емоционален проект – програма, в които детето често идва със зададена роля: да скрепи връзката между родителите, да поддържа любовта им, да замести липса, да даде смисъл за изпълнена биологична функция и принадлежност към рода, да донесе спокойствие, успех или надежда за ново начало.
Когато например семейството силно желае момче, а се ражда момиче, детето може несъзнавано да израсне с усещането, че трябва да доказва сила, постижения или “право да бъде прието”.
Ако пък е родено след загуба или труден период в семейството, често носи невидимата задача да бъде “светлината”, която да върне радостта на всички.
Детето може да се зачене и носи невидима мисия да скрепи брак, който е пред разпад. И ако това въпреки неговото раждане не се случи и последва раздяла в съзнателния си живот детето не е удовлетворено, не може да намери собствения си път, защото на несъзнавано ниво не е изпълнило мисията, с която идва в този свят като програма. Много често, когато работя с разведени родители с две и повече деца питам жената, защо е създадено поредно дете, като от самото начало е било ясно, че по някаква причина бащата не отговаря на първоначалните очаквания. Обикновено няма отговор, освен, че и тя е дете на разделени родители и много е страдала от това. Така несъзнателно пренасяме неизпълнената си проектоцел в следващо поколение.
Тези роли, с които се раждаме не определят изцяло съдбата ни, но разбирането и осъзнаването им може да даде дълбока яснота за собствените ни модели, избори и вътрешни конфликти.