Природният закон предопределя децата да се създадат като акт на любов между родителите. След което най-важното, което трябва да получат от тях е усещането, че са обичани безусловно! И ако има хармония, разбирателство и любов в партньорската двойка децата растат сигурни, самостоятелни и адаптивни.
Според датският фамилен терапевт Йеспер Юл децата не се нуждаят от съвършени родители, а от автентични възрастни, които им вярват и им позволяват да бъдат самостоятелни личности. И е голям шанс да имаш такива родители или поне родители, които през проблемите на детето да осъзнаят своите ограничения и травми от собственото си детство и ги коригират, развивайки потенциала на новото семейство.
Много често в семействата, в желанието да се даде най-доброто на детето и се предпази от опасности се влиза в модела на свръхобгрижване. То изглежда като любов, но зад него нерядко стои дълбок страх – детето да не страда, да не се разболее, да не бъде отхвърлено или да не преживее нещо, което самите родители някога са преживели. Най-често е някаква компенсация ,свързана с живота на родителя.
В семейната система свръхобгрижването често е несъзнаван опит за контрол над живота и бъдещето, а детето постепенно усеща света като опасно място за живеене, в което не може да се справи само. Посланието, което се изпраща е “Светът е опасен!”, ”Ти не можеш сам!”
Така детето може да стане по-несигурно, зависимо от одобрение, тревожно или неспособно да се справи с фрустрация и поема отговорности. Често остава и в ролята на непорасналото дете, което постоянно има нужда от защита и подкрепа и не може да поема собствения си път и се свърже със собствените си емоции. Реакциите му са предвидими и в социалната среда лесно може да попадне под чуждо влияние и да бъде манипулирано.
Много често, когато придружител на детето в кабинета е някой любим дядо или баба и чувам думите ”Съвременните деца не са скромни, възпитани и послушни, както ние сме учили нашите”.
Моят отговор е, че трябва да предадем важните ценности на децата си, но този начин на възпитание сега не е достатъчен и трябва да растат самостоятелни и адаптивни деца, които да учим да поставят граници и развиват емоционалната си интелигентност и комуникативност в този дигитален свят, в който има много агресия.
Истинската грижа за детето в семейството не означава непрекъсната защита, а уважение и усет към вътрешната сила и индивидуалност на детето. Най-важната роля на родителите е да открият талантите на своите деца и ги подкрепят по техния път, без да проектират неосъществените си амбиции.
Защото увереността се ражда не когато животът е изцяло подреден и предопределен вместо него, а когато постепенно открива “Мога и сам!”.